Краят на лятото е идеалното време за доза вдъхновение! Лятното издание на ‘ТЯ в Пловдив’, което ще състои на 30 август от 18:30 в Отсреща, ще ви срещне с две жени, в чийто живот доброволчеството и благотворителността играят централна роля. Запознай се с Лена Карналова, Изпълнителен директор на Асоциация Голям Брат Голяма Сестра, вдъхновителка на поколения младежи и един от основните двигатели на гражданския сектор в Пловдив.
Лена Карналова
фотограф Виолета Апостолова-Лети
С каква мисъл започваш деня си сутрин?Много банално, но обикновено с мисълта „Искам кафе!”. Докато си пия кафето, винаги се настройвам, че денят ми ще е страхотен и в 99% от случаите ми се случва.
С какво се занимаваш професионално?Ох, това е въпросът, за който дъщерите ми казват, че мразят да им задават за майка им. Винаги изисква повече време за разяснение. Бих казала, че професионално се завимавам със социални дейности, но не в най-традиционния смисъл. Работя в НПО сектора от около 20 години и въпреки че това не е точно професия, съм го приела като работната ми среда, която ми идава изключително много свобода, енергия и ми носи удовлетворение. А, да не забравя да кажа, че фокусът в тези ми „професионални занимания” са младите хора, което е най-хубавото от всичко.
А в свободното си време?Пътувам, пътувам и…пътувам. Защо в Пловдив?А къде другаде? Този въпрос никога не е стоял на дневен ред.
Какви трудности срещаш в работата си?Хм, обичайно гледам да се фокусирам върху позитивите, но ако е някой от тези дни с 1% вероятност за „черни облаци над главата ми” , най-вероятно ще ме тормози въпросът защо в България е толкова сложно да се намерят начини за дългосрочна и осмислена подкрепа на младежките дейности, защо институциите и НПО секторът говорят на различни езици и най-вече защо мнозинството можещи млади, пък и не толкова млади капацитетни хора продължават да избират Терминал 2. Това последното много ме натъжава, защото срещам изумителни младежи в работата си и някак си искам да си ги задържаме тук.
Кога реши, че искаш да се занимаваш с дейности в неправителствения сектор? О, това изобщо не беше осъзнато решение! Както често става, опитът ми в този сектор започна като на шега през далееееееечната 1998г., когато като отегчена студентка си търсех някаква работа, за да си запълвам времето. Случи се така, че започнах почасова работа в единствената неправителствена организация по онова време – „Отворено общество” като преводач и така…..ето ме на-пак тук 20 години по-късно.
Коя беше първата доброволческа дейност, в която се включи?Истината е, че аз не съм започнала тази „кариера” като доброволец. Както казах, по времето, когато за първи път се сблъсках с НПО сектора, това беше съвсем нова сфера в България, за доброволчество изобщо не се говореше. На първите обучения, на които присъствах, за координатори на Програма „Голям брат Голяма сестра”, водени от експрети от Ню Йорк, се чудех ама как изобщо има хора, които безвъзмездно посвещават толкова време и енергия на деца, които не познават и почти бях сигурна, че в България, в частност в Пловдив, изобщо няма да успеем да намерим някой, който да се занимава с това. Все пак, говорим за период на големи промени в България, Жан-Виденовата криза, девалвацията на лева и т.н., когато хората се редяха на опашки за олио и имаха режим на тока и т.н….бая трудно беше да си помислиш, че някой ще надскочи ежедневните си проблеми, за да мисли за каузи и доброволчество. НО! Дори само през първата година от съществуването на програмата успяхме да привлечем около 15 доброволци само в Пловдив, което показва, че който търси – намира.
Коя беше главната причина, която те насочи към международната организация “Голям Брат Голяма Сестра” и създаването на филиал в България?И това стана случайно. Както казах вече, започнах работа в „Отворено общество”. За по-младите трябва да обясня, че това е филантропска организация на Джордж Сорос, чрез която той финансово подпомага развитието на гражданския сектор в общества /страни/, които минават през преход и промени. На втората година от работата ми в тази организация, като част от нейните програми, беше представен успешният американски модел на „Голям брат Голяма сестра” и няколко човека бяхме обучени в основните стандарти. Така постепенно програмата заработи, намериха се и доброволци, училища, които партнираха, направени бяха и първите двойки „голям брат, голяма сестра”. До 2005 година програмата беше част от друга организация. През 2006г. международните стандарти за членство се промениха и се наложи програмата да стане самостоятелна и независима от други организации, за да бъде призната като официален член на асоциацията–майка от САЩ “Big Brothers Big Sisters International”. Така през май същата година основах „Голям брат Голяма сестра – България”, която е неправителствена организация, регистрирана в България и е член на международна мрежа от 19 страни от целия свят.
С какво може да допринесе доброволчеството за развитието на младите хора у нас?Бих посъветвала всеки млад човек да опита. За щастие вече в България има много организации и каузи, за които може да се полага доброволен труд и информацията за това става все по-адекватно и професионално поднесена. Секторът много се разви, което изключително ме радва. Трудно е да обясниш какво може да донесе доброволчеството на някого, който не е опитвал, защото то носи различни емоции на всички. Разбира се, аз съм пристрастна и бих казала, че доброволчеството е инструмент, който може многостранно и симбиотично да надгради всички заложби на младите хора, да ги направи по-осъзнати и най-вече уверени, самостоятелни и удовлетворени. Но, ако това ви звучи много високопарно, бих казала също, че да си дороволец е много яко, защото срещащ други cool хора, правите страхотни неща зедно, а накрая обикновено има парти. Това е леко шеговито, но също напълно правдоподобно.
Какво би посъветвала младежите, които имат желание да се включат в доброволческа дейност, но не са сигурни откъде да започнат?Елате при нас! Веднага ще получите поне 10 възможности.
Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?За добро или лошо, НПО секторът е много феминизиран. Като се започне от желаещите за доброволци и се стигне до колегите от други организации, не само в България, а навсякъде, където пътувам по света, пробладават жени и момичета. В тази връзка, женската ми енергия обикновено се слива с общата такава, но пък от друга гледна точка, на жените ни отива да се реализираме в подобен вид области и атмосферата обикновено е стимулираща. Не обичам стереотипите и затова ще кажа, че енергията ми няма точно определен джендър заряд, а по-скоро се проявява според обстоятелствата и ситуациите, в които съм поставена.
Как успяваш да запазиш мотивацията си?Харесвам работата си, колегите си, доброволците винаги са вдъхновение….пък и вече започнах да си казвам, че съм твърде стара, за да започвам нещо отначало, по-доброто решение е просто да се усъвършенствам в това, в което мисля, че съм добра. Самонадъхвам си се, с една дума.
На 30 август в кафе-бар Отсреща ела и чуй какво ще сподели Лена на живо! Отваряме врати в 18:30, започваме с представянията в 19:00! Както винаги, след презентациите всички присъстващи ще имат възможността да се запознаят и обменят опит като за целта ще бъдат използвани различни игри.
Оригиналната статия можете да видите тук.
