Надежда е на двадесет и три години и отскоро е възрастен. Намира себе си за любознателна личност, която обича да придобива нови умения, да изпробва различни неща и да се предизвиква. Природата й носи спокойствие, а спортът я кара да се чувства жива. Вярва в осъзнатия начин на живот и е силен привърженик на рециклирането.
Сиси е на цели девет години, а вече иска да порасне и да бъде голяма. Тя харесва да рисува, да играе волейбол и си пада по животните. Любимият й цвят е лилаво, а през ваканциите обича да прекарва време в планината със семейството си. По-малкият й брат е истински акробат и се грижи в къщата им никога да не е скучно. Тя е едно вежливо и срамежливо момиче, което винаги е готово за всякакви дейности.
Двете са много еднакви, и много различни.
Така започва нашата история, която чисто и просто си е едно вълнуващо пътешествие. Вървяхме по следите на древните народи и трупахме вдъхновение от олимпийските шампиони, гледахме театър в кутия и наблюдавахме буйна огнена стихия. Тичахме напред-назад по градските улици и катерихме хълмове. В топлите дни пиехме студена домашна лимонада, а мрачното време отправяше покана за горещ турски чай. Вървяхме по нишките на българските корени и разгадавахме тайния език на морзовия код и програмирането. Потопихме сме в различни светове, но най-вече в тези една на друга. Приключенията ни бяха многобройни и след всяка среща се усещахме по-близки. Времето се изнизваше неусетно, а забавата растеше. Тя продължава и досега, защото нашата приказка е от онези без край. И ако се чудите какво ще стане по-нататък… е, предполагам, накъдето ни отведе въображението.
Какво представлява менторството?
Менторството е занаят по разпалване на искри, извайване на криле и водене към хоризонти. То е израстване, преоткриване, добавяне на нови нюанси, споделяне. Процес на свързване, в който и двамата участници по един невидим начин взаимно си влияят и се променят към по-добро.
Защо реших да стана ментор?
№1 Забавно е
Преди всичко менторството ми позволява да дам воля на малкото дете в мен, което копнее да общува свободно, да изразява своите идеи, да изследва, създава и да се забавлява. За мен това е възможност да останеш свързан с онази своя версия, която се радва на листата, скача в дъжда, играе с калинките и гледа облаците.
№2 Разширява начина на мислене
Работата с деца предизвика креативността ми, стимулира мозъчната ми дейност и изпробва гъвкавостта ми. Кара ме да нося гатанки в ръкава и трикове под шапката, да вадя истории от джоба и да държа обувките си винаги в готовност. Децата извикват онова спонтанното и неподправено в мен, което гледа на света с любопитни очи и живее дните на висока честота.
№3 Желанието да предам своя опит по един интересен и вълнуващ начин
Харесвам неформалните и нетрадиционни методи за учене, чрез които човек не просто складира информация, а формира качества и израства в личен план. Менторството е именно това – залага на преживявания, емоции, формира умения и създава трайни спомени. То е доказателство, че промяната се случва извън обичайната рамка.
Избрах да бъда ментор, защото животът е по-хубав, когато си помагаме, споделяме и работим заедно.
Какво ни дава менторството?
* Менторството е извор на ценно самопознание
То ми помогна да се вгледам в собствените си качества и да открия способности, които не предполагах, че притежавам. Включването в програмата ми показа, че мога да работя с деца и умея да намирам подход към тях. Огледалото обаче отрази, че също така съм склонна да се престаравам, притеснявам и желая да направя всичко възможно най-перфектно. Като безпогрешен компас ме поведе към намирането на онзи тънък баланс между стремежа към съвършенство и доверието в самия процес.
*Развива умения
В хода на срещите естествено се разгръща изкуството да слушаш – онова фино, почти пренебрегвано умение да присъстваш истински в мига, да улавяш нюансите между думите и онова, което стои отвъд тях. Постепенно се усъвършенства и способността да поднасяш информация на жив, прост и достъпен език – така че дори трудните идеи да се разгърнат плавно. Предварителната подготовка преди всяка среща развива умението да координираш и организираш процеса така, че той да протича ясно и спокойно.
Изброяването може да продължи, но мисля, че ще се съгласите – работата с хора винаги предоставя безброй възможности за личностно израстване.
* Чувство на отговорност
Едно изказване винаги ми се върти в главата:
“Не забравяй, че някой се учи как да бъде човек, гледайки те.”
Родителите, учителите, съседите, случайните минувачи – всички оставяме следа в съзнанието на децата под определена форма. Трудно е да кажем кое – кога – как, но можем да сме сигурни, че неминуемо се превръщаме в част от техния път. Моментите, когато ти споделят за трудност, притеснение, страх, неприятна емоция, тогава сякаш истински разбираш същността на цялата идея и ролята ти изведнъж придобива различна стойност. Това е сърцевината, която най-ясно разкрива смисъла на изграждащата се връзка, защото за мен думата ментор е синоним на опора. Именно това са миговете, в които можеш да предадеш своя опит, да вдъхнеш кураж, да подкрепиш и влееш сила. Да бъдеш добър пример е отговорност и чест, защото знаеш, че не живееш за себе си, а си част от нечия друга история.
* Не на последно място да бъдеш ментор носи голяма доза лично удовлетворение.
Щастлива съм, когато знам, че съм разширила кръгозора на дете, направила съм дните му по-забавни, предоставила съм пространство за изразяване и споделяне, помогнала съм му да се почувства разбрано и прието. Мисля, че всички хора имаме нужда от това и особено малките човеци.
Какво, ако…?
Гладък е само белият лист хартия, но дори той понякога се мачка. В хода на процеса е възможно да изникнат предизвикателства. В тези моменти си припомням, че като ментори ние имаме възможността да задаваме тона, да регулираме процеса и да насочваме взаимоотношенията в положителната посока.
Понякога може да бъде неловко, скучно, трудно. И какво от това? Палитрата от емоции е голяма, а отношенията не са линейни. Позволи си да ги изпиташ и приемеш като естествена част от пътя.
Може би невинаги ще избираш най-интересните или подходящи занимания и в това няма нищо страшно. Не е нужно да сме перфектни. Децата забелязват старанието и оценят усилията, които влагаме.
Без значение от какво естество може да срещнем затруднение, ние никога не сме сами и винаги получаваме подкрепа.
Любими моменти
‘‘С теб всичко ми е приятно.‘‘
‘‘Не искам времето ни заедно да свършва.‘‘
‘‘Обичам, когато ми разказваш разни неща.‘‘
‘‘Какво ще правим следващия път?‘‘
Всеки път, в който виждах емоционална реакция, широка усмивка, грейнали очи и вълнение. Когато чуех запитване или разпалена реч. Всяка собственоръчно направена картичка. Всичко.
