Казвам се Катерина Пенчева и съм ментор в културната менторска програма към Асоциация “Голям Брат, Голяма Сестра – България” в двойка с Джули.
Работя като начален учител в целодневната форма на обучение в Основно училище “Кирил и Методий” град Карлово. В момента следвам в докторска програма Социални политики и социална работа към катедна Социални дейности на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и активно работя, развивам научния си труд и доброволствам, когато времето ми позволява.
Виждам себе си като млад, амбициозен и организиран човек, чиято сила е позитивното мислене.
Аз съм човек, който държи на искренността и честните взаимоотношения, лоялността към хората, на които държа и разбиране на другите, чрез поставяне в “техните обувки”.
Желанието ми да се включа в менторската програма беше провокирано от посланията, които намерих в статии като тази. Най-силно впечатление ми направи факта, че връзка като тази създадена в менторската програма е за цял живот, а аз потвърждавам това с две ръце и два крака. Нито преподавателския ми опит, нито личните ми взаимоотношения са ме срещали с такъв човек като Джули. Признавам си, че не мога да си представя контакта ни с нея да приключи след края на менторската приграма и дори с нея си говорим, че единствената разлика след това ще бъде, че за срещите ни ще си финансираме самички, което не е проблем.
Връзката ни с Джули е изключителна и смятам, че това се дължи до голяма степен на правилен подбор от страна на специалистите, които разпределят участниците по двойки. С Джули имаме много общи интереси и двете сме енергични, позитивни, имаме интерес към ръкоделието, обичаме да си организираме различни по тематика работилнички, обичаме да се разхождаме, да си говорим на всякакви теми, да разглеждаме книжарници с книги, тетрадки, химикали… С нея доста често се връщам в собственото си детство, а тя самата е невероятна. Обичам да прекарвам време с нея и силно вярвам, че е взаимно. През лятото ни беше доста трудно да се срещнем поради различни пътувания и щом се видяхме в края на септември толкова силно се прегърнахме, че след тичането една към друга ни излезе въздуха. Дори не бях осъзнала колко много ми беше липсвала докато не се видяхме.
Често се питам как изглеждам в очите на Джули, но тя е толкова мила, че никога не мога да предвидя какво ще измисли. Последното, с което ме изненада беше, че ми сподели за Бога на паркирането, който осигурява удобни паркоместа и не пропускам да се обърна към него щом дойде време да паркирам някъде.
С всяка следваща среща Джули е все по-спокойна да изразява себе си, да дава идеи за следващи срещи. Вярвам, че сме толкова вдъхновени от връзката ни, че не можем да се наситим на времето ни заедно.
