Автор: Юлия Петкова 

 

Балканският полуостров е дом на много държави и култури. Съществуват исторически предпоставки, поради които сме може би регионът в Европа, чийто държави са най-етнически „смесени” – във всяка държава живеят малцинствени групи на поне една нейна съседка. Знаем ,че споделяме много сходства, знаем, че като балкански нации имаме много общи черти, манталитет и начин на живот, традиции, музика, дори храна!

Помага ли ни този факт да живеем в разбирателство? Помага ли ни да живеем ПО-ДОБРЕ ЗАЕДНО?

Тези въпроси си зададох, докато участвах в обучението за младежки работници, наречено “Better Together”. То се проведе от 7 до 13 ноември 2016 г. в комплекс Беркут, с. Брестник, Пловдив, организирано от Асоциация „Голям брат Голяма сестра – България” и финансирано по Ключова дейност 1 на Програма Еразъм +.

Когато разбрах за възможността да участвам в тази активност, не се поколебах и за миг – темата засяга междукултурната толерантност на Балканите, опазването на човешките права, нагласите на обществото към различните и отношението към стереотипите и предразсъдъците. Това беше първият ми проект по Еразъм, в който участвам и нямах и най-бегла идея как ще прочете. Представях си нещо интересно, стимулиращо… но без конкретна картина в моето съзнание. За първи път опитах от неформалното обучение … и останах възхитена! Близо 30 човека от 9 страни (България, Сърбия, Хърватска, Македония, Албания, Гърция, Турция, Румъния и Словакия) играехме отборно, участвахме в ролеви игри, брейнстормвахме, изслушвахме се един друг, взимахме групи решения, обосновавахме ги, допълвахме се – всичко това, което конвенционалното образование в 98% от случаите не дава на възпитаниците си.

Имахме шансът да се срещнем и с представители на Българския фонд на жените, както и с преподавателка по международно право от Пловдивския университет, с които обсъждахме много въпроси на равноправието и човешките права. По-голяма част от сесиите се водеха от главния треньор – Габриела от Македония, която през цялото време създаваше отборен дух, а методите й на работа ни караха не просто да мислим, а да съпреживяваме всяка ситуация и да се поставяме на мястото на другите – вече чувствахме и със сърцата си. Това преживяване беше изключително полезно, защото не само говорихме и слушахме за междукултурна толерантност на Балканите – но я култивирахме в себе си и имахме шанса да я приложим на практика чрез общуването помежду си.

Още от самото начало знаех, че ще бъда единственият български участник и няколко въпроса ме глождиха – ще се впиша ли в обстановката? Дали няма да се чувствам откъсната? Всичко това беше изключително неоснователно, защото още на първия час от познанството ни с другите участници разговаряхме сякаш сме се познавали с години. Учудих се колко много можеш да си кажеш с хора, с които току-що си се запознал! Не спирахме да говорим и да се разпитваме по всяко време – учехме се един друг на езиците си, задавахме си въпроси за нравите, културите и обичаите, открихме много сходни виждания и вкусове. Тази една седмица излетя толкова бързо, че отказвах да приема факта, че краят й идва.  Разделихме се с много прегръдки и усмивки на уста – е, поне живеем близо едни до други и ще си ходим на гости!

Сега имам приятели в толкова страни!

Categories: Блог