Автор: Мая Генева

През последните години проектите по Еразъм + станаха нашумяла тема сред младите хора. Ученици, студенти, доброволци от различни организации, всички започнаха активно да черпят от възможностите по тази платформа. През месец юни и аз като студентка и доброволец реших, че е настъпило времето, в което ще отбележа присъствието си по тази програма. Проектът, в който се включих, беше свързан с обмен на информация и опит между три организации, една от която е Асоциация “Голям брат Голяма сестра – България” и разположени в три държави – съответно България, Полша и Чехия. Проектът “People to People” е финансиран по Ключова дейност 2 на програма Еразъм +, дългосрочен е и срещите между организации ще продължат и през следващите 2 години. Тази среща, на която аз присъствах беше в миналогодишната Европейска столица на културата – Вроцлав, Полша, и основната тема на разговор беше работата с доброволци и по-конкретно – доброволци през Европейска доброволческа служба (ЕДС).

И макар, че ЕДС проектите не са толкова популярни сред младежите в България, то из цяла Европа се провеждат такива проекти, по които доброволци помагат на организацията-домакин в нейната дейност, обикновено в продължение на по-дълъг период от време. Бях попада на такива проекти не веднъж, но не бях имала възможност да комуникирам с човек, който е бил на такъв проект или организация, която се занимава с ЕДС проекти. Беше идеалната възможност да науча повече информация!

Организацията домакин – Тратва, имаше впечатляващите 7 години опит в работата с доброволци по ЕДС. Работеше с множество страни и то по дългосрочни проекти, продължаващи обикновено около 1 година. Опитът, който бяха натрупали и ни споделиха, смятам, че беше полезен на всеки присъстващ там, тъй като освен оперативната част в реализацията на проекта, те ни споделиха за своите проблеми, които са имали през годините, както и за емоционалната страна на това да приемеш чуждестранни доброволци за дълъг период, неминуемото излиза от комфортната им зона, културният шок, през който преминават и как организацията-домакин би могла да смекчи напрежението от промяната на заобикалящата ги среда.

Всички тези аспекти на доброволчеството по проект в чужбина ми се сториха много близки до мен, имайки предвид моето участие в по-дълъг проект в чужбина през предходното лято. Като човек, който вече е минал през подобно преживяване, смятам, че да разговаряме с доброволците и организацията-домакин, беше изключително полезно за нас и бъдещите ни планове за реализиране на ЕДС проект тук в Пловдив, все пак знанието си остава просто знание, докато то не бъде използвано.

Categories: Блог