Галена Колаксъзова, ментор в програма “Голям брат, Голяма сестра“ и дългогодишен доброволец в Асоциацията, e един от финалистите в конкурса „Правото ми на мнение. Моите каузи в социалните мрежи“ на UNICEF Bulgaria и партньори Асоциация на европейските журналисти – БългарияTeen StationVivacom и Resonator.

Да бъдеш доброволец. Всеки един човек има различна дефиниция за думата „доброволчество”. Повечето от тях обаче са изкривени неправилно през тяхната собствена призма.

„И кaкво, ходиш някъде, пилееш си времето и то без никакво заплащане?”, „ Как ти се занимава?”, „Защо изобщо го правиш?”, „Абе, ти луда ли си?”.

Точно с тези въпроси се сблъсквам, когато кажа, че се занимавам с доброволчество. А не би трябвало да е така!

В днешно време, макар и подобни дейности да добиват все повече популярност и да се проявява интерес към тях, все още много хора са в неведение. Точно това трябва да бъде променено. Не смятате ли, че поне едно нестандартно решение е да помогнете на някого, да направите нещо добро и да донесете щастие. Тези неща водят и до много други позитиви – завързват се приятелства, срещате различни хора с още по-различни интереси, научавате много полезни неща, обогатявате себе си изцяло, получавате безброй усмивки и хубави думи в замяна…плюс това, доброволците са едни от най-готините и сърдечни хора, които аз познавам. Казвам всичко това, базирайки се на личния ми опит и впечатления. Аз съм на седемнадесет години, от град Пловдив и вече 4 години съм доброволка. Участвала съм в много различни кампании и инициативи, и не само че не съжалявам, но и възнамерявам да продължавам в тази посока, колкото е възможно по-дълго.

Непрекъснато осъзнавам, че това, което съм получила, е многократно повече от това, което съм дала.

Дотук всичко звучи супер, но за съжаление аз забелязвам все още, че доброволческата дейност не се приема за нещо нормално, нито за ценност. По наблюденията, които съм изградила, мога да кажа, че за доброволчеството трябва да бъде говорено и то да бъде разпространявано. Най-лесният начин да бъде постигната тази цел са социалните мрежи – мястото, което привлича вниманието на всеки един от нас. Винаги имаме възможността да бъдем в крак с всички ”trend’’-ове, да научаваме клюкарски новини за звездите, без никакви усилия, да споделяме какво ли не, но не е толкова широко разпространена идеята за предоставянето на по-важна информация.

Според мен доброволчеството трябва да бъде въведено в социалните мрежи като един нов и интересен „trend”.

Тийнейджърите ще бъдат заинтригувани по един много по-познат за тях начин и ще получат развлекателна и важна информация за тези дейности. Правото на глас в тази ситуация е много важно. Говоренето, споделянето и разпространяването на информация са трите най-важни стъпки, които трябва да бъдат предприети. Много от нас – дороволците, имаме възможността да превърнем тази цел в реалност…но все пак трябва да има кой да ни чуе.

Галена, финалисти в конкурса „Правото ми на мнение. Моите каузи в социалните мрежи“ на УНИЦЕФ и партньори 
Личен архив
Затова ще ви предоставя малък наръчник със съвети, които биха ви били от полза в това начиание:

Номер 1Предизвикайте себе си! Разровете се малко в интернет, намерете инициатива, към която искате да се присъедините и действайте.

Номер 2 – Отидете, включете си и пробвайте. Никой няма да ви върне, но и няма да ви задържат на сила.

Номер 3 – Ако ви хареса извикайте и своите приятели- доброволчеството е винаги по-хубаво, когато е споделено и с други хора.

Номер 4 – Ако пък решите, че точно това не е за вас, потърсете друга кауза (или организация).

Номер 5 – Споделяйте своя опит с другите хора, независимо какъв е той. Понякога вашият негативен опит би могъл да бъде мотивация за друг.

Номер 6 – И не забравяйте, да си доброволец не е диагноза, а комплимент!


Автор: Галена, финалисти в конкурса „Правото ми на мнение. Моите каузи в социалните мрежи“ на УНИЦЕФ и партньори Асоциация на европейските журналисти – БългарияTeen StationVivacom и Resonator.

Оригиналната статия можете да намерите тук.

 

Categories: Блог