Днес ще ви запознаем с Ивана Вълчинова. Тя е родом от Македония, но от доста време живее в Пловдив и е доктор по психология… Но това, което има значение в случая е голямото ѝ сърце, готовността ѝ безусловно да помага и завладяващата ѝ усмивка.
През далечната 2006 г. Ивана, студентка в Пловдивския университет, току-що пристигнала от родния си град Щип, търси начини да намери повече приятели, да бъде полезна и да се интегрира по-лесно в новата си среда. Пътищата я водят към Асоциация «Голям брат, голяма сестра – България», където става ментор и «голяма сестра» на Илина. Малкото момиче тогава е пети клас, има проблеми с родителите си, не се разбира със собствената си сестра, а и несгодите в училище не остават по-назад. Лека полека с Ивана се сприятеляват и 14 години по-късно двете продължават да са много близки. Илина вече е студентка, работи и с нескрита радост разказва колко много я е променило общуването ѝ с Ивана. За нея Ивана не е просто ментор, а повече от незаменим приятел.
Но това е само началото на доброволческата „кариера” за Ивана. Доброто ѝ сърце я завежда на много други места и я среща с още куп хора в нужда. Тя продължава да доброволства през годините и всички хора, на които помага, я запомнят с лъчезарната ѝ усмивка и неизменната съпричастност. Повече от 10 години Ивана е инициатор и участник в безброй доброволчески инициативи в Асоциацията. Самата тя неприкъснато организира много благотворителни кампании като не остава безучастна към ничия злощастна съдба, която е станала нейно достояние: всяка година провежда Великденска и Коледна кампании, в които тя и колегите ѝ купуват храна за поне 30 нуждаещи се семейства – след това я комплектоват, разпределят и разнасят лично по домовете им.
В последните няколко години, Ивана е взела под крилото си 6 многодетни семейства и няколко самотни възрастни хора от Пловдив и различни села около града – Войводиново, Граф Игнатиево, Крислово, като им помага с при всяка възможност. Ивана заделя от собствените си средства, но и насърчава свои приятели, близки и колеги също да се включват с каквото могат. За всичките хора около себе си тя е източник на мотивация и вдъхновение.
По време на обявеното извънредно положение тази пролет, решава да помогне на хора, които са остани останали без работа – с храна и консумативи от първа необходимост. На всеки две седмици разнася провизии на възрастни хора в Пловдив, държи редовно връзка с 5 майки на малки бебета, като се инетресува от техните потребности, купува каквото успее, намира и хора, които могат да дарят това, от което те се нуждаят и им го транспортира лично. Зарежда се от усмивките, с които я даряват децата и техните майки. Освен това, в същия период, Ивана е и доброволец на горещата линия на БЧК – Пловдив и предоставя психологически консултации на хората в затруднено положение. Тук влизат в действие и професионалните ѝ умения на психолог.
В началото на месец юни, тази година, Ивана научава случайно за самотна майка, живееща в пълни лишения с петте си деца в село Ахматово, което се намира на почти 30 км от град Пловдив,. Изобщо не се двоуми и бързо потегля към тях с кашони с храна, вещи от първа необходимост, дрехи, книги, играчки, за чието набиране е активизирала свои близки и познати… и така до следващата дестинация след няколко дни.
Добротата на Ивана не е част от кампания. Не е част от проект, от инициатива, от нещо, което има дефинирани край и начало. Тя извира единствено от безкрайно безкористното ѝ сърце, запечатва се върху слънчевата ѝ усмивка и се отразява в очите на хората, на които е помогнала. Пожелаваме си работата ни да ни среща с повече такива хора, а животът – със съмишленици на Ивана.
