Разказът е на Влади Гешев – доброволец в организацията, младежки активист и журналист.
В средата на април кацнах във Финландия с усещането, че не отивам просто на поредния проект по “Еразъм+”. Всъщност никога не се отправям с такава нагласа така или иначе, защото колкото и пъти да си бил част от подобна мобилност, винаги има от какво да бъдеш изненадан, приятно или пък не. Но и този път се бях постарал да не взимам почти никакви очаквания в багажа си, защото бях наясно, че после ще се нуждая от това място за сувенири и всички възможни щървалъци за близките като изключително вкусните шоколади, бонбони, печива и много други, които можеш да намериш във Финландия. Ако сладкото ви се услажда, но искате да пазите добра форма, не отивайте там за твърде дълго, без да сте купили самолетен билет на волята си. А и всичко друго, което пробвах, беше много вкусно. Но за месото от елен, лос, мечка и за рибата и морските дарове нищо не мога да кажа, защото не ги консумирам. По впечатления на моите спътници са били с много добро качество и не чак толкова висока цена, ако ги сравняваш с тези в България.
За северните държави обикновено казват, че няма какво толкова да се види и прави там. Определено не съм съгласен, а и нали знаете? Виждаш толкова, колкото носиш в себе си. Изобщо не ми стигна времето да разгледам всичко набелязано, но вярвам, че ще се върна отново. В качеството си на турист посетих Хелзинки, Тампере, Турку и Юваскюла. Но както работещите по такъв тип проекти обичат да напомнят, това НЕ е (само) екскурзия! Самият семинар се проведе в най-големия младежки център във Финландия – Piispala. Като огромна част от тамошните домове и постройки и това средище на ентусиазъм, развитите и забавление се намира в нищото – до замръзнало езеро, заобиколено от гори, сняг и тишина. Идилия, в която можеш да чуеш себе си, да се разделиш с тревогите и да дишаш чист въздух. Престрашихме се да се разходим по замръзналата водна повърхност въпреки предупрежденията на организаторите. Нямаше никакви проблеми и беше прекрасно да приложиш поговорката „ходиш по тънък лед“ на практика. Последните дни беше започнало топенето му и много от участниците се потопиха неколкократно във водоема, комбинирайки преживяването с посещение на финландска сауна. А както вероятно знаете, сауните в страната са наистина навсякъде.
„Active Living: Building a Healthy Foundation for Youth“. Това беше заглавието на семинара. Отнасяше се до холистичното благоденствие на младежта чрез влиянието на спорта и активния начин на живот. Акцентът върху този здравен аспект имаше за цел да развие уменията и познанията на участващите младежки работници при работата им с различни групи и индивиди. На фокус беше неформалното образование чрез споделяне на междуличностен, междуорганизационен и междукултурен опит. Бяха разгледани и обсъдени различни методи, техники и практики, които намират място в работата с младежи. От проектното описание обаче не става ясно колко забавни бяха всички активности всъщност. Практикувахме различни спортове, запознахме се с теоретичните и практическите основи на паркура, имахме сесии за свързване с природата и релаксация чрез нея, образователни презентации, горски предизвикателства за скачане, катерене, премятане, балансиране и така нататък. В духа на горския разговор не искам да пропусна да отбележа, че по време на работните излети ни приканиха да си скъсаме и да си хапнем някакъв вид мъх, растящ по земята. Не беше лош. Но червените горски плодчета навсякъде около нас бяха още по-вкусни. Отборният дух беше насърчаван непрекъснато, а и събралите се там демонстрирахме такъв през цялото време. Щастлив съм, че се срещнах с вдъхновители, от които научих много.
Най-ценното на подобни мобилности обикновено винаги са човешките взаимоотношения. И този път не беше изключение. На небосвода на приятелствата ми изгряха нови звезди, към които винаги мога да поглеждам при желание и/или необходимост. С тези лъчи светлина от България, Финландия, Испания, Нидерландия и Гърция заедно наблюдавахме северното сияние. На мен ми беше за първи път. Любопитно беше, че през това време на годината то беше сиво-бяло като облаците и едва различимо с човешко око, но камерите на телефоните бяха на друго мнение. Без никаква обработка и ефекти те улавят цветовете, които виждате в интернет от активните периоди на сиянието. Или поне така мога да го обясня и предам аз.
Това беше може би най-краткотрайният ми проект по Еразъм+ до момента. Работната програма беше само три дни – от 14 до 16 април. През другото време, от 11 до 18 април, пътувахме, разглеждахме и вкусвахме финландската култура и на други места. Но цялото приключение беше несравнимо. Една своеобразна пауза от ежедневието, в която за пореден път си потвърдих за себе си колко важни за цялостното благополучие са движението, природата, искрената комуникация и грижата за себе си. Върнах се с усещането, че наистина съм битувал в друга реалност – по-спокойна, по-чиста, по-свързана и свързваща с всичко и всички.
